„Родиния“ е книга пътуване и книга завръщане. Пространство едновременно илюзионно и действително. Родиния – огромният суперконтинент, съществувал преди седемстотин милиона години, обърнал се отвътре навън и разпаднал се на части, само за да се свържат отломъците му отново, милиони години по-късно. Точно така и историите в тази книга са части от едно голямо цяло – те се разделят и свързват, оглеждат се една в друга, за да ни отведат към същността, към смисъла, да преобърнат времето и запълнят липсата.
* * *
"С „Родиния“ Николай Терзийски докосва нови пространства в литературния изказ. Свобода на художественото послание, открит дъх на повествованието и колоритно изваяни герои, житейски пръснати в големия свят. Писателят изгражда ярък образ на големите мащаби и тяхната нищожност в мирозданието и времето чрез планетарна метафора: за огромния континент, родил парчетата земя, които населяваме; за разпада и новото начало на мъртвата материя; за илюзията за вечност на живата, с нейните радости-мигновения и тъги-мираж. Родното място на героите се съчетава в един роман с паяжинно слепващ се сюжет до взривно творческо извисяване в края."
Боян Биолчев
„Книга за паметта и за несъзнаваните пътища, по които тя продължава да свързва и води човека дори тогава, когато той е престанал да помни. Шестнадесет единични къси разкази са събрани в общо повествование за завръщането към себе си. Отделните истории имат общ хоризонт, общи герои, общи принципи на протичане и общи решения. В сборника-роман посланията притежават тежестта на универсални опори и противотежести за съвременния човек – независимо от това закъде пътува и към какво се стреми.
„Родиния“ е книга пътуване и книга завръщане. Пространство едновременно илюзионно и действително. Родиния – огромният суперконтинент, съществувал преди седемстотин милиона години, обърнал се отвътре навън и разпаднал се на части, само за да се свържат отломъците му отново, милиони години по-късно. Точно така и историите в тази книга са части от едно голямо цяло – те се разделят и свързват, оглеждат се една в друга, за да ни отведат към същността, към смисъла, да преобърнат времето и запълнят липсата.
* * *
"С „Родиния“ Николай Терзийски докосва нови пространства в литературния изказ. Свобода на художественото послание, открит дъх на повествованието и колоритно изваяни герои, житейски пръснати в големия свят. Писателят изгражда ярък образ на големите мащаби и тяхната нищожност в мирозданието и времето чрез планетарна метафора: за огромния континент, родил парчетата земя, които населяваме; за разпада и новото начало на мъртвата материя; за илюзията за вечност на живата, с нейните радости-мигновения и тъги-мираж. Родното място на героите се съчетава в един роман с паяжинно слепващ се сюжет до взривно творческо извисяване в края."
Боян Биолчев
„Книга за паметта и за несъзнаваните пътища, по които тя продължава да свързва и води човека дори тогава, когато той е престанал да помни. Шестнадесет единични къси разкази са събрани в общо повествование за завръщането към себе си. Отделните истории имат общ хоризонт, общи герои, общи принципи на протичане и общи решения. В сборника-роман посланията притежават тежестта на универсални опори и противотежести за съвременния човек – независимо от това закъде пътува и към какво се стреми.