Във всяка книжка от поредицата „Приказки за кукумявката“ се съдържат мънички зрънца мъдрост, майсторски поднесени от писателя философ Ерик-Еманюел Шмит на децата.
В „Мечето, което искаше да бъде щастливо“ се запознаваме с Гастон. Повече от всичко малкото мече иска да узнае какво е щастието, но не знае от къде да започне! За щастие, кукумявката Минерва е тук и ще му помогне. Двамата ще тръгнат заедно и ще навестят другите животни, за да се опитат да намерят рецептата на щастието.
Кукумявката Минерва подканя малчугана да разсъждава, да си задава правилните въпроси, да черпи знания от опита и да мисли самостоятелно. Кукумявката е птицата символ на философията още от Античността. Тя е спътник на богинята на мъдростта – Атина при древните гърци, Минерва при римляните. Защо този символ се е запазил през хилядолетията? Той изразява две идеи: разсъждението надхвърля привидностите (нощем те изчезват); разсъждението започва тогава, когато дневните дела приключат.
Format:
Hardcover
Pages:
32 pages
Publication:
2023
Publisher:
Леге Артис
Edition:
Language:
bul
ISBN10:
6197516403
ISBN13:
9786197516401
kindle Asin:
6197516403
Мечето, което искаше да бъде щастливо (Приказки за кукумявката #4)
Във всяка книжка от поредицата „Приказки за кукумявката“ се съдържат мънички зрънца мъдрост, майсторски поднесени от писателя философ Ерик-Еманюел Шмит на децата.
В „Мечето, което искаше да бъде щастливо“ се запознаваме с Гастон. Повече от всичко малкото мече иска да узнае какво е щастието, но не знае от къде да започне! За щастие, кукумявката Минерва е тук и ще му помогне. Двамата ще тръгнат заедно и ще навестят другите животни, за да се опитат да намерят рецептата на щастието.
Кукумявката Минерва подканя малчугана да разсъждава, да си задава правилните въпроси, да черпи знания от опита и да мисли самостоятелно. Кукумявката е птицата символ на философията още от Античността. Тя е спътник на богинята на мъдростта – Атина при древните гърци, Минерва при римляните. Защо този символ се е запазил през хилядолетията? Той изразява две идеи: разсъждението надхвърля привидностите (нощем те изчезват); разсъждението започва тогава, когато дневните дела приключат.